Стефан Пройнов: Връзката на Венеция и ватиканските ордени и търновското монетосечение.
Орязаните монети и търговското влияние на Венеция
Венецианските сребърни грошове наричани на жаргон Матапани съставляват съвсем малка част от намерените в Търново чуждестранни монети. Досега са открити само седем гроша като най-ранните са на Рейналдо Зено /1253-1268/, а най-късния – на Пистро Градениго /1289-1311/. Подобно ограничено ползване на венециански сребърни монети се констатира не само в Търново, но и в останалите региони на Централна и Източна България.
През 2012г. професор Овчаров се похвали с дукати открити на Перперикон може би за да получи още индулгенции по тамплиерска линия, че видите ли и други като мен са търсели това, което търсим и ние.
Фактът, че няма открит с тези дукати печат или документи на тамплиерите идва да покаже, че не става дума за Тамплиерска мисия, а просто за преминаващи от там. Или монети попаднали по търговски път.
Данните от колективните и единични находки показват, че грошовете на Венеция навлизат в парично обръщение на България най-рано през 70-те години на 13-ти век. По-масова употреба на този вид монети се отбелязва през първите десетилетия на 14 век и то предимно Западна България. Малкото намери венециански монети в Търново, както и в Централна България съвсем не означава, че до 70-те години на 13-ти век, а и след това, икономическите контакти между българската държава и Венеция били ограничени. Незначителната употреба на венециански монети в България през 13 и 14 век се дължало на различните монетни системи. Още в края на 12-ти век в българската държава се запазила византийската монетна система, въведена от Алексий I Комнин през 1092 година.
Основната парична единица, златния имперперон с тегло 4,5 грама представлявал 1/72 от византийската литра /327,31 грама/. В определено съотношение спрямо златната перпера били сечени билонови и медни корубести номизми. Почти до края на 13 век в българското парично обръщение били употребявани и сечени предимно златни и медни корубести монети.
Монетната система на Венеция се основава на сребърната марка с тегло 238,50 гр. В първите години на 13 век града-република започнал издаването на плоски сребърни монети /grossi venetiani/, чието тегло от 2,178 гр. останало непроменено до третото десетилетие на 14-ти век.
След Четвъртия кръстоносен поход, освен политически и териториални придобивки Венеция получила пълен монопол за свободна търговия върху окупираните от латинците византийски територии. Венеция привлякла и Дубровник за свой посредник в търговията с българското царство.
Стефан Пройнов: Ние вече писахме за сръбските сребърни монети, които се сблъскват със същият проблем.
За да улеснят своята търговска дейност в бившите територии на Византия, както и в България венецианците и дубровчаните започнали да секат големи количества медни корубести монети по образец на Комниновото монетосечение, а вероятно те имитирали и златните перпери на Ласкаридите и на Палеолозите.
Тази твърде далновидна мярка била предприета от Венеция поради наложилата се от дълги години употреба на византийските монети в района на Балканския полуостров. Така през първата половина на 13 век търговията с Венеция, с посредничеството на Дубровник, били използувани златни и медни византийски номизми и техни имитации, а не венециански грошове.
Едва през 80-те години на 13 век в България започнали да проникват венецианските грошове, тъй като от това време датира началото на българското сребърно монетосечене. По-масова употреба на венециански монети се отбелязва в периода, когато българските царе Теодор Светослав и Михаил Трети Шишман издавали също плоски сребърни монети, но тяхното количество било все още недостатъчно. От друга страна по-лекия тегловен стандарт на българските сребърни монети /1,5 -1,6 грама/ създавал известни пречки за свободната циркулация на венецианските грошове с тегло от 2,17 гр, като се е налагало те да бъдат допълнително орязвани. По същото време в България /Родопите и Видинско/ действували неофициални монетарници, които произвежда имитации на венецианските грошове.
Теглото на тези имитации било съобразено с тегловния стандартна сребърните български монети. От имитациите на венецианските грошове в Търново се намери пет екземпляра, чието средно тегло е 1,40 грама. Те са от типа, за който се предполага, че са издавани някъде в Северозападна България в края на 13-ти и началото на 14 век. Отсъствието в Търново на по-късни венециански грошове може да се обясни с интензивното сребърно монетосечение на цар Иван Александър. Това съвсем не означава, че търговските връзки между Венеция и България били прекратени. Именно от този период има запазени редица венециански документи, регламентиращи търговията между България и Венеция.
Стефан Пройнов: Археолозите и историците не отчитат един много важен факт, че на пазара вече се появил един нов и иновативен регулаторен паричен орган и това са Орденът на Тамплиерите, който създава нещо като първата банка в света – първото дружество, което гарантира преводи на суми. България е била винаги на кръстопът и от тук са минавали ценните товари на търговците, но в тези размирни времена никой не е предлагал сигурност.
Благодарение на всички тези похвати Орденът успява да стане незаменим във времена, когато несигурността по пътищата и честите корабокрушения правят пренасянето на пари опасно. Нарежданията за паричните преводи, издадени от някои от командирите на Ордена до друг, позволяват на богатите търговци да пътуват без сандъци
и без ескорт и да влизат във владение на своите фондове направо там, където отиват. Някои от тези нареждания са открити в наши дни и предизвикват възхищението на икономистите. Те съдържат десет колони – дата, място на издаване, направление, сума, вид на парите, падеж, име на поръчителите, име на бенефициента, бележки и накрая валутен курс. Именно това гарантира на търговците спокойни транзакции именно този факт да получиш сумата си във валута, която предпочиташ е изиграло основна роля по нашите земи да не се откриват големи колективни находки на Дукати – Матапани.
Това слага и край на орязването на византийските монети от корубест тип, а България вече е поела по друг валутен еквивалент на монетната си система.
И така спират орязването на монети.
Не са малко случаите и на орязвани дукати и български сребърни монети, но тази практика остава на пазарите и тържищата при дребните търговци – там където се търгува с малки суми.
До средновековието стойността на монетата е следвала теглото и.
Стефан Пройнов; Днес не е така стойността на една книжна банкнота каква е ? 24 chasa